The Egg
By: Andy Weir
Translation: Stanimir Georgiev
Ти беше на път за в къщи когато умря.
Беше пътна злополука. Нищо забележително, но фатално при това.
Остави след себе си жена и две деца. Беше безболезнена смърт. Спешната помощ
направиха всичко за да те спасят, но без резултат. Тялото ти беше така потрошено, че
така беше по-добре за теб, повярвай ми.
И тогава срещна мен.
“Какво… какво стана?” попита ти. “Къде съм?”
“Ти умря,” казах аз, с констативен тон. Безсмислено е да се украсяват нещата.
“Имаше… камион, и той поднесе…”
“А-ха” казах аз.
“Аз… аз умрях?”
“М-да. Но не се разстройвай заради това. Всички умират.” казах аз.
Ти се огледа. Имаше само пустота. Само ти и аз. “Какво е това място?” попита ти.
“Това отвъдния живот ли е?”
“Повече или по-малко,” казах аз.
“Ти бог ли си?” попита ти.
“А-ха,”отговорих. “Аз съм Бог.”
“Децата ми… жена ми,” промълви ти.
“Какво за тях?”
“Ще бъде ли всичко наред с тях?”
“Това искам да видя,” казах аз. “Ти току-що умря и основната ти грижа е семейството
ти. Това се цени по тия места.”
Ти ме загледа с удивление. За теб не излеждах като Бог. Изгелждаха просто като
обикновен човек. Или като жена. Някаква неясна повелителна фигура, може би. Повече
като учител по граматика отколкото като всемогъщия.
“Не се тревожи,” казах аз “Всичко ще е наред с тях. Децата ти ще те помнят като
съвършен във всяко отношение. Те нямаха време да развият презрение към теб. Жената ти външно ще плаче, но тайно ще е облекчена. Честно казано, брака ви се разпадаше.
Ако това е някаквя утеха, тя ще се чувства много виновна, че чувства облекчение.”
“О,” каза ти. “Какво ще стане сега? В рая ли ще отида или в ада, или нещо подобно?”
“Нищо от това,” казах аз. “Ще се преродиш.”
“А-а-а,”каза ти. “Значи Индусите са били прави,”
“Всички религии са прави по свой начин ,” казах аз. “Върви с мен.”
Ти ми последва през празнотата. “Къде отиваме?”
“Никъде определено,” казах аз. “Просто е хубаво да вървим докато говорим.”
“Е какъв е смисъла тогава?” попита ти. “Когато се преродя ще бъда просто празен лист,
нали? Едно бебе. И всичките ми преживявания и всичко което съм правил в този живот
няма да имат значение.”
“Не е така!” казах. “Имаш в себе си всичкото познание и опит на всичките ти предишни
животи. Просто точно сега не си ги спомняш.”
Аз спрях и те хванах за раменете. “Душата ти е по-величествена, красива и гигантска
отколкото можеш да си представиш. Човешкия ум може да обхване само малка частица
от това което си. Това е като да потопиш пръст в чаша с вода за да провериш дали е
топла или студена. Слагаш малка частица от себе си в съда, и когато го издърпаш
обратно си получил всички преживявания които той е имал.
“Бил си в човек през последните 48 години, така че още не си се разкършил и почуствал
необятното съзнание. Ако се помотаем достатъчно дълго ще започнеш да си спомняш
всичко. Но няма смисъл да го правиш между животите.”
“Тогава колко пъти съм се пререждал?”
“О, много. Много много. В много различни животи.” казах аз. “Този път ще бъдеш
селско момиче в Китай през 540 г. сл.Хр.”
“Какво?” подскочи ти “Пращаш ме обратно във времето?”
“Да, предполагам, технически погледнато. Времето, както го познаваш ти, съществува
само във вашата вселена. Нещата са различни там, откъдето идвам аз.”
“От къде идваш ти?” каза ти.
“О, разбира се, ” обясних аз “ Идвам отнякъде. От някъде другаде. И има други като
мен. Зная, че ще искаш да разбереш какво е там, но, честно казано ти не би разбрал.”
“О” каза ти леко смутен. “Я почакай. Ако се прераждам на други места във времето,
бих могъл някой път да се преродя заедно със себе си.” “Разбира се. Постоянно се случва. И в двата живота бидейки наясно само за собствения
си живот дори не знаеш, че това се случва.”
“Е какъв е смисъла на всичко това?”
“Сериозно?” попитах аз. “Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли това малко
стереотипно?”
“Е, това си е основателен въпрос,” настоя ти.
Аз те погледнах в очите. “Смисъла на живота, причината поради която напарвих цялата
тази вселена е за да съзряваш.”
“Имаш впредвид човечеството? Искаш да съзреем?”
“Не, само ти. Направих цялата вселена за теб. С всеки нов живот ти израстваш и
съзряваш и ставаш по-голям и велик интелект.”
“Само аз? А всичи останали?”
“Няма никой друг тук,” казах аз. “В тази вселена сме само ти и аз.”
Ти започнаш да мигаш насреща ми. “Но всички хора на земята…”
“Си ти. Различни твои инкарнации”
“Я чакай. Аз съм всеки!?”
“Сега почваш да разбираш,” казах аз потупвайке те по гърба.
“Аз съм всяко човешко същество живяло някога?”
“Или което някога ще живее, да.”
“Аз съм Абрахам Линкълн?”
“И също така си Джон Буут,” добавих.
“Аз съм Хитлер?” каза ти, ужасен.
“Ти си и милоните, които той уби.”
“Аз съм Христос?”
“И си всеки, който го последва.”
Ти замълча. “Всеки път когато си измъчвал някого, си измъчвал себе си” казах аз. Всякионаправено
добро си го правил на себе си. Всеки щастлив и тъжен момент изпитван някога от
човешо същество е бил, или ще бъде, изпитван от теб.”
Ти остана дълго замислен.
“Защо?” попита. “Защо е всичко това?”
“Защото някой ден ще станеш като мен. Защото ти си такъв. Ти си от моя вид. Ти си
мое дете”
“О-о,” каза ти невярващо. “Казваш, че съм бог?”
“Не. Не още. Ти си зародиш. Още растеш. След като преживееш всеки човешки живот
през цялото време, ще си достатъчно пораснал за да се родиш.”
“Цялата вселена ......,” каза ти, “е само…”
“Яйце.” отговорих аз. “Сега е време да тръгваш към следващия живот.”
И те изпратих по пътя ти